Промяната
До вчера се къпeх във лято -
под ясното синьо небе.
Но после случайно чух вятъра,
промяната бързо дойде.
Листата се трупаха... трупаха,
земята бе скрила лице
и там под завивката есенна
прибрала си бе семенца.
Не чаках веч лятото, зимата,
не бързах за утре въобще,
не гледах страхливо годините,
не взимаха -
даваха - те.
Небето мъгливо и облачно -
намръщено, мрачно дете.
Но нейде зад всичките облаци
аз знам, че е синьо небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
