17 may 2007, 23:34

ПРОНЕЛ

Poesía

823 0 4

                             ПРОНЕЛ

           Обичам те, дори когато спиш !
           Обичам твоите очи засмени,
           в очакване със мен да полетиш
           над долини, реки, гори зелени !

           От вчера пак с наслада волно дишам
           и въздухът е пълен с нежен зов,
           и чувствам нужда стихове да пиша
           за тебе Нел, за нашата Любов !

           Във мене мощни сили тя зарежда
           за да се боря с тоз живот суров !
           Със вяра, силна обич и надежда
           през пламъци да мина съм готов !

           Затуй те будя , моя скъпа Нели,
           да видиш изгрева на таз мечта!
           Ще победим при всяко положение
           проблемите, злините, завистта !!!

            А бъдещето розово, чудесно
           в едно ще слее нашите души !
           Повярвай, никак няма да е лесно,
           да може нещо да го разруши !!!

            гр. Варна,
           15 май 2005 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

orhideia (Гергина Петкова)

И това е хубавоЗавършва с вяра и надежда,а това е най-важно

2007-05-27T16:59:18+03:00
феникс (Светльо Златанов)

Благодаря! Мисля, че това е един от най-силните ми стихове! Може би, защото бе написан с много чувства в един емоциионален период от живота ми!

2007-05-23T00:58:29+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Много нежен и зареждащ стих! Дано е розово бъдещето! Поздрав!!!

2007-05-18T14:47:11+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубаво послание!Обичай!!!Напълно познато!
Поздрави за влюбения и обичащ стих!!!

2007-05-18T00:38:38+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0