17 may 2007, 23:34

ПРОНЕЛ

  Poesía
827 0 4
                             ПРОНЕЛ

            Обичам те, дори когато спиш !
            Обичам твоите очи засмени,
            в очакване със мен да полетиш
            над долини, реки, гори зелени !


            От вчера пак с наслада волно дишам
            и въздухът е пълен с нежен зов,
            и чувствам нужда стихове да пиша
            за тебе Нел, за нашата Любов !


            Във мене мощни сили тя зарежда
            за да се боря с тоз живот суров !
            Със вяра, силна обич и надежда
            през пламъци да мина съм готов  !


            Затуй те будя , моя скъпа Нели,
            да видиш изгрева на таз мечта!
            Ще победим при всяко положение
            проблемите, злините, завистта !!!


            А бъдещето розово, чудесно
            в едно ще слее нашите души !
            Повярвай, никак няма да е лесно,
            да може нещо да го разруши  !!!

            гр. Варна,
           15 май 2005 година         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Златанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И това е хубавоЗавършва с вяра и надежда,а това е най-важно
  • Благодаря! Мисля, че това е един от най-силните ми стихове! Може би, защото бе написан с много чувства в един емоциионален период от живота ми!
  • Много нежен и зареждащ стих! Дано е розово бъдещето! Поздрав!!!
  • Много хубаво послание!Обичай!!!Напълно познато!
    Поздрави за влюбения и обичащ стих!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...