17 мая 2007 г., 23:34

ПРОНЕЛ

826 0 4
                             ПРОНЕЛ

            Обичам те, дори когато спиш !
            Обичам твоите очи засмени,
            в очакване със мен да полетиш
            над долини, реки, гори зелени !


            От вчера пак с наслада волно дишам
            и въздухът е пълен с нежен зов,
            и чувствам нужда стихове да пиша
            за тебе Нел, за нашата Любов !


            Във мене мощни сили тя зарежда
            за да се боря с тоз живот суров !
            Със вяра, силна обич и надежда
            през пламъци да мина съм готов  !


            Затуй те будя , моя скъпа Нели,
            да видиш изгрева на таз мечта!
            Ще победим при всяко положение
            проблемите, злините, завистта !!!


            А бъдещето розово, чудесно
            в едно ще слее нашите души !
            Повярвай, никак няма да е лесно,
            да може нещо да го разруши  !!!

            гр. Варна,
           15 май 2005 година         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светльо Златанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това е хубавоЗавършва с вяра и надежда,а това е най-важно
  • Благодаря! Мисля, че това е един от най-силните ми стихове! Може би, защото бе написан с много чувства в един емоциионален период от живота ми!
  • Много нежен и зареждащ стих! Дано е розово бъдещето! Поздрав!!!
  • Много хубаво послание!Обичай!!!Напълно познато!
    Поздрави за влюбения и обичащ стих!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...