феникс (Светльо Златанов) феникс (Светльо Златанов)
56
May 17, 2007, 11:34 PM

ПРОНЕЛ

  Poetry
820 0 4
                             ПРОНЕЛ

            Обичам те, дори когато спиш !
            Обичам твоите очи засмени,
            в очакване със мен да полетиш
            над долини, реки, гори зелени !


            От вчера пак с наслада волно дишам
            и въздухът е пълен с нежен зов,
            и чувствам нужда стихове да пиша
            за тебе Нел, за нашата Любов !


            Във мене мощни сили тя зарежда
            за да се боря с тоз живот суров !
            Със вяра, силна обич и надежда
            през пламъци да мина съм готов  !


            Затуй те будя , моя скъпа Нели,
            да видиш изгрева на таз мечта!
            Ще победим при всяко положение
            проблемите, злините, завистта !!!


            А бъдещето розово, чудесно
            в едно ще слее нашите души !
            Повярвай, никак няма да е лесно,
            да може нещо да го разруши  !!!

            гр. Варна,
           15 май 2005 година         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светльо Златанов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • orhideia (Гергина Петкова)
    orhideia (Гергина Петкова)
    И това е хубавоЗавършва с вяра и надежда,а това е най-важно
  • феникс (Светльо Златанов)
    феникс (Светльо Златанов)
    Благодаря! Мисля, че това е един от най-силните ми стихове! Може би, защото бе написан с много чувства в един емоциионален период от живота ми!
  • valshebnica (Боряна Събева)
    valshebnica (Боряна Събева)
    Много нежен и зареждащ стих! Дано е розово бъдещето! Поздрав!!!
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Много хубаво послание!Обичай!!!Напълно познато!
    Поздрави за влюбения и обичащ стих!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0