22 jul 2009, 16:34

Пропаднал

  Poesía » Otra
797 0 17

Пропаднал

 


Събудих се късно,

с натежала глава,

след тежък среднощен запой.

Въргалят се в стаята

някакви хора...

и до мен има някой. Но кой?

Къде се намирам?

Уж моята стая,

а някак изглежда различна!

Какви са край мене

тез хора пияни?

Та аз алкохол и не близвам!

Дали пък

не съм се надрусал случайно?

Но как?

Аз не съм наркоман!

Какво се е случило с мене?

Кажете!

Моля ви, искам да знам!

До вчера

до мене лежеше жената,

а днес се събуждам до гнусен парцал...

Дали не съм стигнал до мръсното дъно?

Дали не затънах до кръста във кал?

 

Май вече тотално пропаднах!?!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...