22.07.2009 г., 16:34

Пропаднал

793 0 17

Пропаднал

 


Събудих се късно,

с натежала глава,

след тежък среднощен запой.

Въргалят се в стаята

някакви хора...

и до мен има някой. Но кой?

Къде се намирам?

Уж моята стая,

а някак изглежда различна!

Какви са край мене

тез хора пияни?

Та аз алкохол и не близвам!

Дали пък

не съм се надрусал случайно?

Но как?

Аз не съм наркоман!

Какво се е случило с мене?

Кажете!

Моля ви, искам да знам!

До вчера

до мене лежеше жената,

а днес се събуждам до гнусен парцал...

Дали не съм стигнал до мръсното дъно?

Дали не затънах до кръста във кал?

 

Май вече тотално пропаднах!?!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...