Jul 22, 2009, 4:34 PM

Пропаднал

  Poetry » Other
791 0 17

Пропаднал

 


Събудих се късно,

с натежала глава,

след тежък среднощен запой.

Въргалят се в стаята

някакви хора...

и до мен има някой. Но кой?

Къде се намирам?

Уж моята стая,

а някак изглежда различна!

Какви са край мене

тез хора пияни?

Та аз алкохол и не близвам!

Дали пък

не съм се надрусал случайно?

Но как?

Аз не съм наркоман!

Какво се е случило с мене?

Кажете!

Моля ви, искам да знам!

До вчера

до мене лежеше жената,

а днес се събуждам до гнусен парцал...

Дали не съм стигнал до мръсното дъно?

Дали не затънах до кръста във кал?

 

Май вече тотално пропаднах!?!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...