Да вярваш дадено ни е от бога

в доброто, истината, любовта,

затуй  проклети да сте всички Вие,

отнемащи таз вяра в любовта.

Да, вярвах аз и обяснявах

за всичко как е ценна любовта

и колко важно е да даваш

и да забравиш гордостта.

Прокълнат ден!

Една случайност моите очи отвори.

Прочетох думите ти, писани за друг,

и срути се светът прекрасен,

с толкоз обич изграден от нас,

и спря кръвта в сърцето мое,

умря илюзията в мен.

Какви „приятели” и картички фалшиви,

„приятелски” целувки и доверие без край,

ей тъй дарени на приятеля от сайта,

макар че никога дори не е видян.

Какво да мисля? Нивга няма да приема

да казваш думи толкоз ценни

с лекота на друг човек.

Да ме заместиш с непознат, когато

копнял съм за приятелството аз.

И всеки ден аз бях до тебе,

опитвах се аз всеки жест да разбера,

защото исках само аз да мога

спокойствието, любовта в твоя свят да съхраня.

Не казвай ти, че туй е само забавление,

обидно е от думите, написани към другия човек,

обидно е, открадна хилядите мигове

и даде ги на друг - човека непознат,

а аз  живеех със заблудата

за истинската обич между нас.

Какво да кажа, аз разбирам,

по-лесно е с непознат да споделиш,

но туй не оправдава лицемерието

и факта, че ме лъжеш ти.

Дали изобщо можеш ти да си представиш

какво направи и какво се случи с мен?

Уби невинността, умря детето,

тъй дълго съхранявани от мен.

От туй боли и страшно е,

когато свива се сърцето,

опитвайки се действията твои да прости.

Нали разбираш - животът нищо не прощава,

завърта се и идваш ти от другата страна,

и сигурен съм, че тогава ще търсиш моята ръка.

Защото, знай, „приятелите” в сайта

живеят в личния си свят,

където ти си просто име

сред хилядите други в интернет.

Да знаеш, няма да допусна

с глупост  света ни ти да разрушиш,

защото зная, че в душата

аз нося пламъка на нашата любов…