14 sept 2008, 23:15

Пропуснат миг 

  Poesía » Otra
703 0 5
 

Трябваше, не утре, не след време,

тогава бе ми нужен, тук и на мига...

Ръка силна болката ми да поеме,

да стопли, да разтопи в мен леда.

Не бе потребен за страсти и любови.

(това е друга тема, друг дневен ред)

Две думи да дочуя, да строшат окови,

които приковават душата като в лед.

Или да помълчим, притаени в мрака,

да сещам онзи нужен миг присъствие.

Помниш ли я, самотна тя стои и  чака?...

Боли от празнота, боли от отсъствие...

Пропуснат миг, отминало желание

сега е късно вече, няма ход назад...

Отмина болката, тежкото страдание

по-силна ме направи, с дух по-богат.

 

22.08.2008г

(цикъл "Споделено")

 

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??