8 jun 2015, 0:33 2015-06-08T00:33:45+03:00

Пропуснати мигове

Poesía

811 0 4

Страховете пируват с моето минало
впили зъби до кръв и не пускащи нищо
зле нахранени с мрачни предчувствия
сякаш искат да бъдат признати за "нещо".
Страховете пируват с моето бъдеще
пак рисуват ужасни и мрачни картини
все ме учат и с радост разнищват
думи, мисли затворени в скрина.
Страховете и днес пак опитват да властват
но заключвам ги бързо без капчица жалост.
От пропуснати мигове в бъдеще време
то живота красив май измина нахалост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maiaan (Мая Ангелова)

Поздрави и от мен Виолета! Радвам се, че хареса!

2015-10-01T10:22:45+03:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Казват,че страхът е вродено чувство за самосъхранение-"Страх лозе пази",но когато страхът е в по-вече(страхове)рискуваме да пропуснем най-хубавите мигове в живота си!Много ми харесва това стихотворение!Поздрави,Мая!

2015-09-30T20:53:45+03:00
maiaan (Мая Ангелова)

Благодаря!

2015-09-04T23:31:18+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Съгласна съм с теб Мая. Страховете са нашия най-голям враг! Заради тях пропускаме живота и докато се усетим той е преминал "нахалост"
Поздравления за добрия стих!

2015-06-08T16:12:30+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0