8 июн. 2015 г., 00:33  

Пропуснати мигове 

  Поэзия
659 0 4


Страховете пируват с моето минало
впили зъби до кръв и не пускащи нищо
зле нахранени с мрачни предчувствия
сякаш искат да бъдат признати за "нещо".
Страховете пируват с моето бъдеще
пак рисуват ужасни и мрачни картини
все ме учат и с радост разнищват
думи, мисли затворени в скрина.
Страховете и днес пак опитват да властват
но заключвам ги бързо без капчица жалост.
От пропуснати мигове в бъдеще време
то живота красив май измина нахалост.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави и от мен Виолета! Радвам се, че хареса!
  • Казват,че страхът е вродено чувство за самосъхранение-"Страх лозе пази",но когато страхът е в по-вече(страхове)рискуваме да пропуснем най-хубавите мигове в живота си!Много ми харесва това стихотворение!Поздрави,Мая!
  • Благодаря!
  • Съгласна съм с теб Мая. Страховете са нашия най-голям враг! Заради тях пропускаме живота и докато се усетим той е преминал "нахалост"
    Поздравления за добрия стих!
Предложения
: ??:??