8 июн. 2015 г., 00:33  

Пропуснати мигове

813 0 4


Страховете пируват с моето минало
впили зъби до кръв и не пускащи нищо
зле нахранени с мрачни предчувствия
сякаш искат да бъдат признати за "нещо".
Страховете пируват с моето бъдеще
пак рисуват ужасни и мрачни картини
все ме учат и с радост разнищват
думи, мисли затворени в скрина.
Страховете и днес пак опитват да властват
но заключвам ги бързо без капчица жалост.
От пропуснати мигове в бъдеще време
то живота красив май измина нахалост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави и от мен Виолета! Радвам се, че хареса!
  • Казват,че страхът е вродено чувство за самосъхранение-"Страх лозе пази",но когато страхът е в по-вече(страхове)рискуваме да пропуснем най-хубавите мигове в живота си!Много ми харесва това стихотворение!Поздрави,Мая!
  • Благодаря!
  • Съгласна съм с теб Мая. Страховете са нашия най-голям враг! Заради тях пропускаме живота и докато се усетим той е преминал "нахалост"
    Поздравления за добрия стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...