8.06.2015 г., 0:33  

Пропуснати мигове

809 0 4


Страховете пируват с моето минало
впили зъби до кръв и не пускащи нищо
зле нахранени с мрачни предчувствия
сякаш искат да бъдат признати за "нещо".
Страховете пируват с моето бъдеще
пак рисуват ужасни и мрачни картини
все ме учат и с радост разнищват
думи, мисли затворени в скрина.
Страховете и днес пак опитват да властват
но заключвам ги бързо без капчица жалост.
От пропуснати мигове в бъдеще време
то живота красив май измина нахалост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и от мен Виолета! Радвам се, че хареса!
  • Казват,че страхът е вродено чувство за самосъхранение-"Страх лозе пази",но когато страхът е в по-вече(страхове)рискуваме да пропуснем най-хубавите мигове в живота си!Много ми харесва това стихотворение!Поздрави,Мая!
  • Благодаря!
  • Съгласна съм с теб Мая. Страховете са нашия най-голям враг! Заради тях пропускаме живота и докато се усетим той е преминал "нахалост"
    Поздравления за добрия стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...