ПРОПУСНАТИ НАЧАЛА
ПРОПУСНАТИ НАЧАЛА
В шепи ли да скрия руменеца на изгрева,
та за утре да имам в аванс?
Щом отворя очи, ще е обедно слънцето
и пропуснат поредния шанс,
да го виждам в минути на раждане,
да съм част от началото.
Там, на изток, огньове, подклаждани
от ръката на дивен огняр
избуяват и гаснат в бялото
на деня, незаслужен от мен.
И не е ли животът ни низ от пропуснати,
пропиляни, уви, начала?
Петлите пропяват, а щорите - спуснати,
да ме скрият от началото на деня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румен Ченков Todos los derechos reservados
