Oct 15, 2005, 9:39 PM

ПРОПУСНАТИ НАЧАЛА

  Poetry
965 0 4

ПРОПУСНАТИ НАЧАЛА

 

В шепи ли да скрия руменеца на изгрева,

та за утре да имам в аванс?

Щом отворя очи, ще е обедно слънцето

и пропуснат поредния шанс,

да го виждам в минути на раждане,

да съм част от началото.

Там, на изток, огньове, подклаждани

от ръката на дивен огняр

избуяват и гаснат в бялото

на деня, незаслужен от мен.

 

И не е ли животът ни низ от пропуснати,

пропиляни, уви, начала?

Петлите пропяват, а щорите - спуснати,

да ме скрият от началото на деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...