Като есенен лист ще отплаваш в реката,
но спуснат там от ръката на съдбата.
И подхвърлен от вятъра ще търсиш разплата,
но вече късно си сетил самотата.
Реката тъй буйна е, водата - студена.
Мъглата ще скрива желания бряг.
А ти ще се чудиш, навярно не дълго,
дали да не минеш на отсрещния праг.
Вълните те скриват от мене без жал.
Те не познават ни болка, печал.
А само те тласкат без умора, припряно
към поредния пристан за ново начало. ...