пророчество
Като есенен лист ще отплаваш в реката,
но спуснат там от ръката на съдбата.
И подхвърлен от вятъра ще търсиш разплата,
но вече късно си сетил самотата.
Реката тъй буйна е, водата - студена.
Мъглата ще скрива желания бряг.
А ти ще се чудиш, навярно не дълго,
дали да не минеш на отсрещния праг.
Вълните те скриват от мене без жал.
Те не познават ни болка, печал.
А само те тласкат без умора, припряно
към поредния пристан за ново начало.
Ще ти напиша песен, но песен без думи.
И само сълзи ще редя във куплети.
Ще танцува тъгата, а самота
ще затваря врати пред сърцата.
Ще пиша за тебе, за мене, за двама.
В картини красиви как крачим безумни,
невиждащи краските черни
как във образ са готови да влязат.
А какво ли има да пея, то в самото начало
бе от ясно, по-ясно - всеки сам, но с различен
партньор ще танцува в тъмнината!
© Пепи Оджакова All rights reserved.
