19 нояб. 2007 г., 16:36

пророчество 

  Поэзия » Любовная
519 0 5

                                  Като есенен лист ще отплаваш в реката,                                  

                                  но спуснат там от ръката на съдбата.

                                  И подхвърлен от вятъра ще търсиш разплата,

                                  но вече късно си сетил самотата.

                                  Реката тъй буйна е, водата - студена.

                                  Мъглата ще скрива желания бряг.

                                  А ти ще се чудиш, навярно не дълго,

                                  дали да не минеш на отсрещния праг.

                                  Вълните те скриват от мене без жал.

                                  Те не познават ни болка, печал.

                                  А само те тласкат без умора, припряно

                                  към поредния пристан за ново начало.

                                  Ще ти напиша песен, но песен без думи.

                                  И само сълзи ще редя във куплети.

                                  Ще танцува тъгата, а самота

                                  ще затваря врати пред сърцата.

                                  Ще пиша за тебе, за мене, за двама.

                                  В картини красиви как крачим безумни,

                                  невиждащи краските черни

                                  как във образ са готови да влязат.

                                  А какво ли има да пея, то в самото начало

                                  бе от ясно, по-ясно - всеки сам, но с различен

                                  партньор ще танцува в тъмнината!

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??