26 oct 2009, 2:40

Пророчество - Настояще 

  Poesía
674 0 2

Ангели с мръсни лица,

с крилата си измамно бели

заслепяват бедните деца

на романтичните дни умрели.


 

Бедните деца пораснали,

с живот трайно консервиран,

отдавна съчуствие забравили

в един свят от човечност имунизиран.


 

Обградени от компютри и метал,

в ерата на бързото развитие,

забравихме, че сме направени от кал,

а добротата е истинско откритие.


 

В звука на живот електронен,

в смъртта от живот не живян,

човешкият дух е сякаш прогонен,

а романтиката е далечен блян.


 

Поглеждам нагоре, а звездите

са изместени от сателити,

едвам живи са мечтите,

 но ги има, има ме и мен едвам.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дейв, извинявай първо, че пиша чак сега.От последните ти три творби си харесах това.И така във всеки ужасен, лишен от чувства и мечти свят винаги се намира душа като твоята.

    забравихме, че сме направени от кал,
    а добротата е истинско откритие.-всяка мечта намира края си там от където се е появила.Голямо 6 за автора и много мерси за това излияние.

  • Ужасно,даже отчайващо прав си! Стискам палци, посланието ти, да достигне до повече хора, защото животът е такъв, какъвто сами си го направим!
Propuestas
: ??:??