Пророчество - Настояще
Ангели с мръсни лица,
с крилата си измамно бели
заслепяват бедните деца
на романтичните дни умрели.
Бедните деца пораснали,
с живот трайно консервиран,
отдавна съчуствие забравили
в един свят от човечност имунизиран.
Обградени от компютри и метал,
в ерата на бързото развитие,
забравихме, че сме направени от кал,
а добротата е истинско откритие.
В звука на живот електронен,
в смъртта от живот не живян,
човешкият дух е сякаш прогонен,
а романтиката е далечен блян.
Поглеждам нагоре, а звездите
са изместени от сателити,
едвам живи са мечтите,
но ги има, има ме и мен едвам.
