Просекиня
Една бедна жена
облечена в простички дрипи,
сякаш древна като смърта
стои сред тълпата
мъничка, притихнала, свита,
точно в средата.
Невидима сякаш.
Продава лекарство за съвестта
на тези, които случайно в нея се спъват..
Някои го пият.
Някои го хвърлят
и пак продължават.
Без думи. Само с поглед
те самите се унижават.
А тя си остава там,
с ругаещия зимен вятър-
единствен събеседник,
играейки в големия театър
своята роля
в която преде ли, преде
тъничка нишка.
И чака завесите да паднат.
Ръкопляскания.
Зрителите тихичко да станат
и да я оставят така,
както винаги е била-
без образ, сама.
облечена в простички дрипи,
сякаш древна като смърта
стои сред тълпата
мъничка, притихнала, свита,
точно в средата.
Невидима сякаш.
Продава лекарство за съвестта
на тези, които случайно в нея се спъват..
Някои го пият.
Някои го хвърлят
и пак продължават.
Без думи. Само с поглед
те самите се унижават.
А тя си остава там,
с ругаещия зимен вятър-
единствен събеседник,
играейки в големия театър
своята роля
в която преде ли, преде
тъничка нишка.
И чака завесите да паднат.
Ръкопляскания.
Зрителите тихичко да станат
и да я оставят така,
както винаги е била-
без образ, сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Todos los derechos reservados
