diana (Диана)
15 44
Dec 22, 2004, 7:19 PM

Просекиня 

  Poetry
1366 0 6
Една бедна жена
облечена в простички дрипи,
сякаш древна като смърта
стои сред тълпата
мъничка, притихнала, свита,
точно в средата.
Невидима сякаш.
Продава лекарство за съвестта
на тези, които случайно в нея се спъват..
Някои го пият.
Някои го хвърлят
и пак продължават.
Без думи. Само с поглед
те самите се унижават.
А тя си остава там,
с ругаещия зимен вятър-
единствен събеседник,
играейки в големия театър
своята роля
в която преде ли, преде
тъничка нишка.
И чака завесите да паднат.
Ръкопляскания.
Зрителите тихичко да станат
и да я оставят така,
както винаги е била-
без образ, сама.

© Диана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно. Развълнува ме.
  • О, много ме поласка. Всъщност сега има още едно стихотворение с подобна тематика- "Образ". Днес го написах. Наистина това, което съм вложила и в двете ме вълнува и.. затова пиша от време на време неща, свързани с него.
  • Диана, имаш невероятен талант! Стихотворението ти е...!! Толкова ми харесва начинът, по който си усетила и пресъздала един често "прескачан" факт от нашето ежедневие, дори и когато се "спъваме" в него! Като светоусещане много се доближаваш до моето и може би затова чувствам написаното толкова блозко и ...единственото, което мога да добавя е...Аплодисменти!
  • Просто описах това, което видях. Трябва от време на време да се оглеждаме и около себе си!
    А на теб благодаря.
  • как ъм могла да пропусна това НЕВЕРОЯТНо стихотворение!голям пропоск е да не го прочетеш.но по-добре късно отколкото никога666
  • Благодаря за посрещането Принцесо.
Random works
: ??:??