Една бедна жена облечена в простички дрипи, сякаш древна като смърта стои сред тълпата мъничка, притихнала, свита, точно в средата. Невидима сякаш. Продава лекарство за съвестта на тези, които случайно в нея се спъват.. Някои го пият. Някои го хвърлят и пак продължават. Без думи. Само с поглед те самите се унижават. А тя си остава там, с ругаещия зимен вятър- единствен събеседник, играейки в големия театър своята роля в която преде ли, преде тъничка нишка. И чака завесите да паднат. Ръкопляскания. Зрителите тихичко да станат и да я оставят така, както винаги е била- без образ, сама.
О, много ме поласка. Всъщност сега има още едно стихотворение с подобна тематика- "Образ". Днес го написах. Наистина това, което съм вложила и в двете ме вълнува и.. затова пиша от време на време неща, свързани с него.
Диана, имаш невероятен талант! Стихотворението ти е...!! Толкова ми харесва начинът, по който си усетила и пресъздала един често "прескачан" факт от нашето ежедневие, дори и когато се "спъваме" в него! Като светоусещане много се доближаваш до моето и може би затова чувствам написаното толкова блозко и ...единственото, което мога да добавя е...Аплодисменти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.