21 ago 2005, 22:45

Просещия милост

Poesía

974 0 4

Горящи факли по стъпалата на дома, а дрехите разкъсани по пътя, на просещия милост са изящни... Обувките му светят понеже скъсал е със миналото и връзките са му ненужни за притягане. Свободен е да бъде, там където сърцето му си пожелае и е безсилна гравитацията земна да задържи роденото в очите като предвестие, щом устните са свити, и стиска плътно думите зад зъбите... В мълчанието си не спира да говори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vesi-lina (Веска Алексиева)

Много ми липсваш...

2006-08-20T19:37:34+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Така е - мълчанието говори стискайки зъби и в милост нека е ...
Благодаря, радвам се че ви хареса зара и Весинка - прегръдка

2005-08-21T16:52:40+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Тъжно...но истинско...и даващия стиска зъби...от милост да не заплаче!!

2005-08-21T16:36:54+03:00
zara (Здравка Маринова)

"В мълчанието си не спира да говори"-много ми хареса.Поздрав

2005-08-21T14:02:14+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0