Aug 21, 2005, 10:45 PM

Просещия милост

Poetry

967 0 4

Горящи факли по стъпалата на дома, а дрехите разкъсани по пътя, на просещия милост са изящни... Обувките му светят понеже скъсал е със миналото и връзките са му ненужни за притягане. Свободен е да бъде, там където сърцето му си пожелае и е безсилна гравитацията земна да задържи роденото в очите като предвестие, щом устните са свити, и стиска плътно думите зад зъбите... В мълчанието си не спира да говори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vesi-lina (Веска Алексиева)

Много ми липсваш...

2006-08-20T19:37:34+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Така е - мълчанието говори стискайки зъби и в милост нека е ...
Благодаря, радвам се че ви хареса зара и Весинка - прегръдка

2005-08-21T16:52:40+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Тъжно...но истинско...и даващия стиска зъби...от милост да не заплаче!!

2005-08-21T16:36:54+03:00
zara (Здравка Маринова)

"В мълчанието си не спира да говори"-много ми хареса.Поздрав

2005-08-21T14:02:14+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0