21.08.2005 г., 22:45

Просещия милост

Поезия

968 0 4

Горящи факли по стъпалата на дома, а дрехите разкъсани по пътя, на просещия милост са изящни... Обувките му светят понеже скъсал е със миналото и връзките са му ненужни за притягане. Свободен е да бъде, там където сърцето му си пожелае и е безсилна гравитацията земна да задържи роденото в очите като предвестие, щом устните са свити, и стиска плътно думите зад зъбите... В мълчанието си не спира да говори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vesi-lina (Веска Алексиева)

Много ми липсваш...

2006-08-20T19:37:34+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Така е - мълчанието говори стискайки зъби и в милост нека е ...
Благодаря, радвам се че ви хареса зара и Весинка - прегръдка

2005-08-21T16:52:40+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Тъжно...но истинско...и даващия стиска зъби...от милост да не заплаче!!

2005-08-21T16:36:54+03:00
zara (Здравка Маринова)

"В мълчанието си не спира да говори"-много ми хареса.Поздрав

2005-08-21T14:02:14+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0