Прошепнато...

Аз съм един тъжен човек

за пропуснато и несбъднато.

Късно е  да бъда щастлива. Късно.

Минавах прелези

без да се огледам и ослушам.

Газех води

с водовъртежи и течения.

Най-страшна е пустинята

на любовта.

Уморих се от глупаци,

упорити като хлебарки,

които ядат от хляба ми.

Уморих се от Бог –

единствено и само

безпристрастен свидетел.

Аз съм един тъжен човек.

Не чакам помощ

и даже  не се оплаквам.

Средностатистически съм щастлива,

но това е илюзия за очите.

Просто съм ужасно тъжен човек.