19 сент. 2017 г., 21:17

Прошепнато...

462 0 0

Аз съм един тъжен човек

за пропуснато и несбъднато.

Късно е  да бъда щастлива. Късно.

Минавах прелези

без да се огледам и ослушам.

Газех води

с водовъртежи и течения.

Най-страшна е пустинята

на любовта.

Уморих се от глупаци,

упорити като хлебарки,

които ядат от хляба ми.

Уморих се от Бог –

единствено и само

безпристрастен свидетел.

Аз съм един тъжен човек.

Не чакам помощ

и даже  не се оплаквам.

Средностатистически съм щастлива,

но това е илюзия за очите.

Просто съм ужасно тъжен човек.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...