17 sept 2009, 15:52

Прошепнато... 

  Poesía
660 0 11

 

 

вяра си нямам

нито надежда

само обич…

 

закътана някъде в джоба

 

и с треперещи пръсти

разлиствам я вечер

 

като жажда

бленувана…

 

в скоба…

 

между четири длани

съм сгънала пламък

да ме топли…

 

когато сънят си отива

 

и не искам да бъда

ненужен остатък

по ръцете…

 

с които плътта си завивах…

 

имам в джоба си обич

пъстрокрила нетленна

но надежда си нямам

нито вяра дори

 

искам само за миг

до теб

да поседна

 

и да слушам

гласа ти…

 

в зори… 

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??