Прошепнато...
вяра си нямам
нито надежда
само обич…
закътана някъде в джоба
и с треперещи пръсти
разлиствам я вечер
като жажда
бленувана…
в скоба…
…
между четири длани
съм сгънала пламък
да ме топли…
когато сънят си отива
и не искам да бъда
ненужен остатък
по ръцете…
с които плътта си завивах…
…
имам в джоба си обич
пъстрокрила нетленна
но надежда си нямам
нито вяра дори
искам само за миг
до теб
да поседна
и да слушам
гласа ти…
в зори…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
