Когато
ме прегръщаш с топлите си длани,
а шоколадът от очите ти се разтопи по мен,
когато
сърцето бие с ритъм - сбъднати желания,
а в устните се сгушват
нотички от приказен рефрен...
Когато
всяко атомче във тялото пулсира
със ураганна сила,
но нежно шепнейки - любов,
тогава
се превръщам в цялост, крехка и ранима
и жадно пия
от шепите на чудото живот...
Тогава
забравям всичките сълзи и липси,
пропуква се тъгата,
а в процепите ù се раждат бели хризантеми.
Тогава
покълва щастието и намирам смисъл
в едно обичане,
в това, че съм до тебе.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
и на всички останали, които спряха на този мой стих-
Евелина, Йордан, Драго, Иван, Ирен, Наде!