Nov 5, 2012, 3:12 PM

Прошепнато с любов

  Poetry » Love
1.6K 1 33

Когато

ме прегръщаш с топлите си длани,

а шоколадът от очите ти се разтопи по мен,

когато

сърцето бие с ритъм - сбъднати желания,

а в устните се сгушват

нотички от приказен рефрен...

Когато

всяко атомче във тялото пулсира

със ураганна сила,

но нежно шепнейки - любов,

тогава

се превръщам в цялост, крехка и ранима

и жадно пия

от шепите на чудото живот...

Тогава

забравям всичките сълзи и липси,

пропуква се тъгата,

а в процепите ù се раждат бели хризантеми.

Тогава

покълва щастието и намирам смисъл

в едно обичане,

в това, че съм до тебе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Абсолютно Благодаря ти Ласка, за всичките коментари
    и на всички останали, които спряха на този мой стих-
    Евелина, Йордан, Драго, Иван, Ирен, Наде!
  • тогава е всичко
    Много красиво!
  • Мммм..., колко красиво...!!!
  • ...и пламъчето на свещта долепи топлината до устните ми. Не искам да съм на мястото на Надежда Захариева, а и Петя сигурно отдалеч ти завижда за таланта на изказа.
  • Много xаресах! Поздрави !

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...