2 dic 2006, 0:50

Прошепни ме на разсъмване 

  Poesía
587 0 6
Прошепни ме, на разсъмване, във зори...
... заспи тази нощ, гледайки в очите ми,
за да бъда отново в съня ти красива,
нежна,  и тиха, добра... Безкрайно небе,
добра синева... искам утрото да е щастливо!
Изречи ме във стих, в тънка синя мъгла,
как омайвам те с дъх на ела и  бяла сила,
от която потрепва твоята мъжка ръка.
Клонка разцъфнала в пролет да бъда.
Ти птица, политни  към белите облаци,
после отново при мен се върни.
И на клонките... моите длани,
с твоята обич добра... остани...


© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??