Прошепни ме на разсъмване
Прошепни ме, на разсъмване, във зори...
... заспи тази нощ, гледайки в очите ми,
за да бъда отново в съня ти красива,
нежна, и тиха, добра... Безкрайно небе,
добра синева... искам утрото да е щастливо!
Изречи ме във стих, в тънка синя мъгла,
как омайвам те с дъх на ела и бяла сила,
от която потрепва твоята мъжка ръка.
Клонка разцъфнала в пролет да бъда.
Ти птица, политни към белите облаци,
после отново при мен се върни.
И на клонките... моите длани,
с твоята обич добра... остани...
... заспи тази нощ, гледайки в очите ми,
за да бъда отново в съня ти красива,
нежна, и тиха, добра... Безкрайно небе,
добра синева... искам утрото да е щастливо!
Изречи ме във стих, в тънка синя мъгла,
как омайвам те с дъх на ела и бяла сила,
от която потрепва твоята мъжка ръка.
Клонка разцъфнала в пролет да бъда.
Ти птица, политни към белите облаци,
после отново при мен се върни.
И на клонките... моите длани,
с твоята обич добра... остани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
