18 abr 2009, 11:41

Прошепни ми 

  Poesía
1208 0 27
Преди да се разкъса на парчета
краткото, като минута, утро,
две птици галеха с крилете си небето
и думите умираха безмълвно.
Ръцете ми са празни раковини.
Моретата ми взеха дните.
А аз редя безкрайни пирамиди,
но нямам сили слънцето да стигна.
Мълча. И явно ми е тихо,
когато те рисувам по прозореца.
По покривите чакат керемиди
и щъркели, приличащи на хора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??