Прошепни ми
Преди да се разкъса на парчета
краткото, като минута, утро,
две птици галеха с крилете си небето
и думите умираха безмълвно.
Ръцете ми са празни раковини.
Моретата ми взеха дните.
А аз редя безкрайни пирамиди,
но нямам сили слънцето да стигна.
Мълча. И явно ми е тихо,
когато те рисувам по прозореца.
По покривите чакат керемиди
и щъркели, приличащи на хора.
А нещо в мен навярно си отива.
Ушите ми са кухи раковини.
И няма как до тебе да достигна.
Дърветата изпращат тъжна зима.
Навярно ми е хладно без причина
и сълзите напомнят водопади.
Но как да те намеря - прошепни ми.
И аз ще се затичам. Да те хвана.
© Ем All rights reserved.
