12 ago 2005, 0:04

Прошка

  Poesía
956 0 1

Грехът ти към мен, отдавна веч съм ти простила -
за тежките безсънни нощи и горчиви дни,
за болката, разяждаща сърцето ми унило
и за снега, посипал много рано моите коси.

Отдавна съм забравила преглътнати обиди
и думите фалшиви, пълни с коварни лъжи,
и празниците тъжни пред самотния ми телевизор,
с мъждукаща свещичка и чаша горчив джин....

А мислил ли си, какво някога ще отговориш,
на две чакащи милувката ти детски теменужени очи,
малко носле, залепнало на влажния прозорец,
ранено детско сърце...осиротяло преди да се роди...?
 
Ти мислил ли си,
дали То някога, ще ти прости.....?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за отзива ти писателче! Макар със закъснение, последния куплет го промених и се надявам да е стнало по-добре.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...