12 ago 2005, 0:04

Прошка

  Poesía
958 0 1

Грехът ти към мен, отдавна веч съм ти простила -
за тежките безсънни нощи и горчиви дни,
за болката, разяждаща сърцето ми унило
и за снега, посипал много рано моите коси.

Отдавна съм забравила преглътнати обиди
и думите фалшиви, пълни с коварни лъжи,
и празниците тъжни пред самотния ми телевизор,
с мъждукаща свещичка и чаша горчив джин....

А мислил ли си, какво някога ще отговориш,
на две чакащи милувката ти детски теменужени очи,
малко носле, залепнало на влажния прозорец,
ранено детско сърце...осиротяло преди да се роди...?
 
Ти мислил ли си,
дали То някога, ще ти прости.....?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за отзива ти писателче! Макар със закъснение, последния куплет го промених и се надявам да е стнало по-добре.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...