Грехът ти към мен, отдавна веч съм ти простила -
за тежките безсънни нощи и горчиви дни,
за болката, разяждаща сърцето ми унило
и за снега, посипал много рано моите коси.

Отдавна съм забравила преглътнати обиди
и думите фалшиви, пълни с коварни лъжи,
и празниците тъжни пред самотния ми телевизор,
с мъждукаща свещичка и чаша горчив джин....

А мислил ли си, какво някога ще отговориш,
на две чакащи милувката ти детски теменужени очи,
малко носле, залепнало на влажния прозорец,
ранено детско сърце...осиротяло преди да се роди...?
 
Ти мислил ли си,
дали То някога, ще ти прости.....?