17 jul 2012, 12:04

Прошка

  Poesía » Otra
508 0 2

За прошката,

която дълго чакаш

и за мисълта,

че много си сгрешил,

за времето ни

и за спомените,

които ни ограбиха -

няма други пътища,

освен да минат

през широко отворената

врата и да си тръгнат завинаги,

защото отдавна съм простила

и отдавна минало е всичко...

ЖИВО Е САМО ТОВА,

ЗА КОЕТО МИСЛИШ НЕПРЕСТАННО.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ДА, ВИНАГИ Е ВАЖЕН КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ.ПОЗДРАВ
  • Важното е да се приключи с добро!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...