Jul 17, 2012, 12:04 PM

Прошка

  Poetry » Other
511 0 2

За прошката,

която дълго чакаш

и за мисълта,

че много си сгрешил,

за времето ни

и за спомените,

които ни ограбиха -

няма други пътища,

освен да минат

през широко отворената

врата и да си тръгнат завинаги,

защото отдавна съм простила

и отдавна минало е всичко...

ЖИВО Е САМО ТОВА,

ЗА КОЕТО МИСЛИШ НЕПРЕСТАННО.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • ДА, ВИНАГИ Е ВАЖЕН КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ.ПОЗДРАВ
  • Важното е да се приключи с добро!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...