П Р О Ш К А

                                            Дъждът отново  заваля.

                                            Вали и в моята душа.

                                            Кой път да хвана, аз не знам,

                                            ще чакам да поспре.

                                            Дали това ще е добре,

                                            не мога да гадая.

                                            Когато Слънце напече,

                                            навярно ще узная.

                                            А Слънцето не ще да знае

                                            за моите вълнения.

                                            То има си навярно днес 

                                            други задължения!

                                            Сега усещам прилив нов 

                                            в сърцето да нахлува.

                                            Защото всичко си излях,

                                            каквото в мен бушуваше.

                                            Дано да няма наранени,

                                            достатъчно са те.

                                            И да настъпи прояснение

                                            и те да са добре!

                                            Не мисля лошото на никого,

                                            добро май не видях.

                                            Но Любовта ще влезе в мен

                                            и всичко ще простя.

                                            Приятелите ми добри

                                            и те ще ми простят.

                                            Дано и Господ да прости 

                                            на всички в този странен свят!!!