Nov 22, 2012, 9:29 PM

Прошка

  Poetry
695 0 0

                                                  

 

                                                      П Р О Ш К А

 

                                            Дъждът отново  заваля.

                                            Вали и в моята душа.

                                            Кой път да хвана, аз не знам,

                                            ще чакам да поспре.

    

                                            Дали това ще е добре,

                                            не мога да гадая.

                                            Когато Слънце напече,

                                            навярно ще узная.

 

                                            А Слънцето не ще да знае

                                            за моите вълнения.

                                            То има си навярно днес 

                                            други задължения!

 

                                            Сега усещам прилив нов 

                                            в сърцето да нахлува.

                                            Защото всичко си излях,

                                            каквото в мен бушуваше.

 

                                            Дано да няма наранени,

                                            достатъчно са те.

                                            И да настъпи прояснение

                                            и те да са добре!

 

                                            Не мисля лошото на никого,

                                            добро май не видях.

                                            Но Любовта ще влезе в мен

                                            и всичко ще простя.

                                  

                                            Приятелите ми добри

                                            и те ще ми простят.

                                            Дано и Господ да прости 

                                            на всички в този странен свят!!!

 

          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...