22 нояб. 2012 г., 21:29

Прошка

702 0 0

                                                  

 

                                                      П Р О Ш К А

 

                                            Дъждът отново  заваля.

                                            Вали и в моята душа.

                                            Кой път да хвана, аз не знам,

                                            ще чакам да поспре.

    

                                            Дали това ще е добре,

                                            не мога да гадая.

                                            Когато Слънце напече,

                                            навярно ще узная.

 

                                            А Слънцето не ще да знае

                                            за моите вълнения.

                                            То има си навярно днес 

                                            други задължения!

 

                                            Сега усещам прилив нов 

                                            в сърцето да нахлува.

                                            Защото всичко си излях,

                                            каквото в мен бушуваше.

 

                                            Дано да няма наранени,

                                            достатъчно са те.

                                            И да настъпи прояснение

                                            и те да са добре!

 

                                            Не мисля лошото на никого,

                                            добро май не видях.

                                            Но Любовта ще влезе в мен

                                            и всичко ще простя.

                                  

                                            Приятелите ми добри

                                            и те ще ми простят.

                                            Дано и Господ да прости 

                                            на всички в този странен свят!!!

 

          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...