Прошка
784
0
0
Иде ми пред теб да коленича
и да моля прошка за онези дни,
в които подир сенки тичах и се
вграждах в каменни стени.
Дето слепешком те отминавах,
дни и нощи не те познах.
Вместо други теб ранявах и до тебе никога не спрях.
Търсих любовта си неживяна,
люшкана с крайпътни ветрове,
в щепота променлив на бръшляна,
в други устни, в други светове.
Търсих любовта си неживяна,
търсих я с премръзнало сърце,
а пък тя - съдбовна и голяма,
чакала ме в твоите ръце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
