Прошка
783
0
0
Иде ми пред теб да коленича
и да моля прошка за онези дни,
в които подир сенки тичах и се
вграждах в каменни стени.
Дето слепешком те отминавах,
дни и нощи не те познах.
Вместо други теб ранявах и до тебе никога не спрях.
Търсих любовта си неживяна,
люшкана с крайпътни ветрове,
в щепота променлив на бръшляна,
в други устни, в други светове.
Търсих любовта си неживяна,
търсих я с премръзнало сърце,
а пък тя - съдбовна и голяма,
чакала ме в твоите ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
