6 ene 2021, 21:05

Прошка

1.2K 3 11

Камъкът - богохулен,

в гневен юмрук тежи...

Знаем добрите думи,

но лошата - ни държи!

 

Носим чували с тръни...

Чуждата сламка - боде!

Къкри злобата - първи

да бъдем в какво ли не...

 

Само тихата Мъдрост

оставяме настрана -

индулгенция силна

за смутните времена.

 

В тази торбичка жалка -

от злости и плътен тлен,

има жълтица малка -

Дух Божи... неразломен!

 

Можем, но вместо с камък,

от Обич да съградим

нов Свят - и чист, и ярък.

Ще трябва ... да си простим!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силни послания, Марги! Четвъртият ми глас е за теб! Успех в конкурса!
  • Щом имам тези мили отзиви,тя вече е оценена!Благодаря!
  • Поздравления за мъдрата трактовка и стегнатата форма, Маргарита! Надявам се творбата да бъде достойно оценена!
  • Хубаво би било да достигнем поне върха на Човечността със своята прошка...
    Благодаря ти,Доче!
  • Най- трудното е прошка да дадеш
    на своите,на себе си, на чуждите.
    И който усвои това умение
    е стигнал върховете на изкуството...

    Харесах и аз. Поздравления за мъдростта!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...