6 ene 2021, 21:05

Прошка 

  Poesía » Filosófica
617 3 11

Камъкът - богохулен,

в гневен юмрук тежи...

Знаем добрите думи,

но лошата - ни държи!

 

Носим чували с тръни...

Чуждата сламка - боде!

Къкри злобата - първи

да бъдем в какво ли не...

 

Само тихата Мъдрост

оставяме настрана -

индулгенция силна

за смутните времена.

 

В тази торбичка жалка -

от злости и плътен тлен,

има жълтица малка -

Дух Божи... неразломен!

 

Можем, но вместо с камък,

от Обич да съградим

нов Свят - и чист, и ярък.

Ще трябва ... да си простим!

 

 

 

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силни послания, Марги! Четвъртият ми глас е за теб! Успех в конкурса!
  • Щом имам тези мили отзиви,тя вече е оценена!Благодаря!
  • Поздравления за мъдрата трактовка и стегнатата форма, Маргарита! Надявам се творбата да бъде достойно оценена!
  • Хубаво би било да достигнем поне върха на Човечността със своята прошка...
    Благодаря ти,Доче!
  • Най- трудното е прошка да дадеш
    на своите,на себе си, на чуждите.
    И който усвои това умение
    е стигнал върховете на изкуството...

    Харесах и аз. Поздравления за мъдростта!
  • И от сърце, и в точния момент.💜
  • И един е достатъчен,Надежда,ако е даден от сърце!Благодаря!
  • Десет гласа бих ти дала, да можех! Успех!
  • Благодаря Ви сърдечно -Деа,Мария!
  • Гласувам с удоволствие за произведението ти, Марго!💕 Чудесно послание в синхронизирана с текста ритмичност си заложила в него! Нека успехът е с теб!🌹
  • О, много е хубаво! Успех!
Propuestas
: ??:??