Прошка

Поэзия » Философская

1.2K 3 11

Камъкът - богохулен,

в гневен юмрук тежи...

Знаем добрите думи,

но лошата - ни държи!

Носим чували с тръни...

Чуждата сламка - боде!

Къкри злобата - първи

да бъдем в какво ли не...

Само тихата Мъдрост

оставяме настрана -

индулгенция силна

за смутните времена.

В тази торбичка жалка -

от злости и плътен тлен,

има жълтица малка -

Дух Божи... неразломен!

Можем, но вместо с камък,

от Обич да съградим

нов Свят - и чист, и ярък.

Ще трябва ... да си простим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

anabel7 (Албена Димитрова)

Силни послания, Марги! Четвъртият ми глас е за теб! Успех в конкурса!

2021-01-20T16:34:38+02:00
gamarima (Маргарита Петрова)

Щом имам тези мили отзиви,тя вече е оценена!Благодаря!

2021-01-17T13:20:16+02:00
svetlitschka (Светличка)

Поздравления за мъдрата трактовка и стегнатата форма, Маргарита! Надявам се творбата да бъде достойно оценена!

2021-01-17T11:10:00+02:00
gamarima (Маргарита Петрова)

Хубаво би било да достигнем поне върха на Човечността със своята прошка...
Благодаря ти,Доче!

2021-01-12T17:57:45+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Най- трудното е прошка да дадеш
на своите,на себе си, на чуждите.
И който усвои това умение
е стигнал върховете на изкуството...

Харесах и аз. Поздравления за мъдростта!

2021-01-12T02:16:04+02:00