Прошка
Камъкът - богохулен,
в гневен юмрук тежи...
Знаем добрите думи,
но лошата - ни държи!
Носим чували с тръни...
Чуждата сламка - боде!
Къкри злобата - първи
да бъдем в какво ли не...
Само тихата Мъдрост
оставяме настрана -
индулгенция силна
за смутните времена.
В тази торбичка жалка -
от злости и плътен тлен,
има жълтица малка -
Дух Божи... неразломен!
Можем, но вместо с камък,
от Обич да съградим
нов Свят - и чист, и ярък.
Ще трябва ... да си простим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
