1 nov 2006, 12:39

Прошка

  Poesía
1.3K 0 8

Прошка

 

Красива е на всеки младостта,

но с нея носим ний кръста,

да се докоснем до греха,

да се простим с девствеността.

 

Поема всеки своя път греховен,

не съзнава колко много ще боли.

Прелита той над този свят лъжовен

и търси в него дом за своите мечти.

 

Но често пъти случва се така –

фалшив стремеж ни води в пропастта.

Вместо радост, праща ни тъга

и всички мъки на света.

 

Обезсърчени ний тогаз потъваме в мрака,

кълнеме злата си съдба.

А колко просто е – достатъчна е прошка,

за да види пак човека светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...