Прошка
Красива е на всеки младостта,
но с нея носим ний кръста,
да се докоснем до греха,
да се простим с девствеността.
Поема всеки своя път греховен,
не съзнава колко много ще боли.
Прелита той над този свят лъжовен
и търси в него дом за своите мечти.
Но често пъти случва се така –
фалшив стремеж ни води в пропастта.
Вместо радост, праща ни тъга
и всички мъки на света.
Обезсърчени ний тогаз потъваме в мрака,
кълнеме злата си съдба.
А колко просто е – достатъчна е прошка,
за да види пак човека светлина.
© Бояна Костова Todos los derechos reservados
и свобода на духа.
И великодушие.
С обич.