1.11.2006 г., 12:39

Прошка

1.3K 0 8

Прошка

 

Красива е на всеки младостта,

но с нея носим ний кръста,

да се докоснем до греха,

да се простим с девствеността.

 

Поема всеки своя път греховен,

не съзнава колко много ще боли.

Прелита той над този свят лъжовен

и търси в него дом за своите мечти.

 

Но често пъти случва се така –

фалшив стремеж ни води в пропастта.

Вместо радост, праща ни тъга

и всички мъки на света.

 

Обезсърчени ний тогаз потъваме в мрака,

кълнеме злата си съдба.

А колко просто е – достатъчна е прошка,

за да види пак човека светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...