Nov 1, 2006, 12:39 PM

Прошка

  Poetry
1.3K 0 8

Прошка

 

Красива е на всеки младостта,

но с нея носим ний кръста,

да се докоснем до греха,

да се простим с девствеността.

 

Поема всеки своя път греховен,

не съзнава колко много ще боли.

Прелита той над този свят лъжовен

и търси в него дом за своите мечти.

 

Но често пъти случва се така –

фалшив стремеж ни води в пропастта.

Вместо радост, праща ни тъга

и всички мъки на света.

 

Обезсърчени ний тогаз потъваме в мрака,

кълнеме злата си съдба.

А колко просто е – достатъчна е прошка,

за да види пак човека светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...