1 нояб. 2006 г., 12:39

Прошка

1.3K 0 8

Прошка

 

Красива е на всеки младостта,

но с нея носим ний кръста,

да се докоснем до греха,

да се простим с девствеността.

 

Поема всеки своя път греховен,

не съзнава колко много ще боли.

Прелита той над този свят лъжовен

и търси в него дом за своите мечти.

 

Но често пъти случва се така –

фалшив стремеж ни води в пропастта.

Вместо радост, праща ни тъга

и всички мъки на света.

 

Обезсърчени ний тогаз потъваме в мрака,

кълнеме злата си съдба.

А колко просто е – достатъчна е прошка,

за да види пак човека светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...